| ело - Намерени са 83 думи от търсенето |
|---|
| ало - 1. В телефонен разговор - възглас за повикване на събеседника, за установяване или проверка на връзката.2. Възглас за привличане н... |
| ела - мн. ели, ж. Вечнозелено иглолистно дърво с лека дървесина с широко приложение в строителството, за изработване на музикални инстру... |
| его - само ед. Аз, собствената ми личност. |
| ето - част. 1. За посочване или за подсилване при посочване на нещо, което е в обсега на говорещото лице. Ето моята стая! Ето виж! 2. За... |
| ехо - само ед. 1. Отражение и повторение на звук. Чуй какво ехо се получава тук. 2. Прен. Отражение, отзвук, отглас от събитие. Ехото от... |
| зло - само ед. 1. Злина. На никого не прави зло. Едно зло не идва само. Потискам злото в себе си. 2. Зла участ. Сполетя го зло. 3. Много... |
| елф - елфът, елфа, мн. елфи, м. В скандинавската митология — приказно същество, дух, благоразположен към хората. |
| дело - мн. дела, ср. 1. Проява на човешка дейност; работа, занимание. Тук съм по служебни дела. Зает е с някакви важни дела. 2. Само ед. ... |
| село - мн. села, ср. 1. Малко населено място, в което основно занимание на хората е селското стопанство. 2. Прен. Жителите на такова сели... |
| чело - , мн. чела, ср. Четириструнен лъков инструмент; виолончело. |
| белот - Вид игра на карти, обикн. за двама или за две двойки играчи. |
| опело - мн. опела, ср. Църковен обред при погребение. |
| телом - нареч. Остар. Що се отнася до тялото; физически. Телом съм здрав. • Телом и духом. Изцяло, напълно. |
| белова - мн. белови.Последен вариант на ръкопис. |
| белота - само ед.Свойство на бял. |
| видело - нареч.Разг. Светло. Охо, то станало видело. Да тръгваме, докато е видело. |
| делови - делова, делово, мн. делови, прил. 1. Който бързо и умело върши работата си. Делови човек. 2. Който се отнася до енергичен, умел, п... |
| ешелон - мн. ешелони, (два) ешелона, м. 1. Спец. Войскова част, разгърната в колона. 2. Влак или група от движещи се една след друга коли з... |
| колело - мн. колела и колелета, ср. 1. Приспособление с кръгла форма, което може да предава движение или да привежда в движение. 2. Разг. В... |
| начело - нареч. Пред всички, на най-предно място, в началото. Начело на групата вървеше приятелят ми. |