| бле - Намерени са 74 думи от търсенето |
|---|
| оле - междум. Разг. Израз на изненада, уплаха, болка; ой, ох. Оле. закъснявам! |
| бре - част.Диал. При обръщение или вместо обръщение - за изразяване на фамилиарност, пренебрежение, ирония. |
| зле - нареч. Не според изискванията или правилата; недобре, лошо. Уча зле. Работя зле. Живея зле. Чувствам се зле. Падам зле. |
| блед - бледа, бледо, мн. бледи, прил.Бледен. |
| блея - блееш, мин. св. блях и блеях, мин. прич. блял и блеял.1. За овца, коза, агне — издавам треперлив глас.2. Прел. Грубо. Гледам разсе... |
| бледо - нареч.Вяло, слабо, непълно; неизразително, без въздействие. |
| облея - облееш, мин. св. облях, мин. прич. облял, св. — вж. обливам. |
| бленда - мн. бленди, ж.Преграда на обектив за намаляване на отвора, за да се подобри образът; диафрагма. |
| блесна - блеснеш, мин. св. блеснах, мин. прич. блеснал, се. — вж. блясвам. |
| заблея - заблееш, мин. св. заблях и заблеях, мин. прич. заблял и заблеял, св. — вж. заблейвам и заблявам. |
| гоблен - мн. гоблени, (два) гоблена, м.Бродирана картина за украса на стена. |
| облека - облечеш, мин. св. облякох, мин. прич. облякъл, св. — вж. обличам. |
| облепя - облепиш, мин. св. облепих, мин. прич. облепил, св. — вж. облепвам. |
| саблен - саблена, саблено, мн. саблени, прил. Който е свързан със сабя. Саблен удар. |
| таблен - таблена, таблено, мн. таблени, прил. Който има табли, (в 3 знач.). Таблено легло. |
| дублет - мн. дублета, (два) дублета, м, 1. Спец. В езикознанието — всяка една от тъждествени по значение форми, приета в един език. 2. Втор... |
| шублер - мн. шублери, (два) шублера, м. Разграфен инструмент за измерване на външни и вътрешни размери на машинни части. |
| бледен - бледна, бледно, мм. бледни, прил.1. За цвят на някои части от човешкото тяло — който е без естествена руменина. Бледно лице.2. Кой... |
| блестя - блестиш, блестях, блестял, несв.1. Света силно, ярко. Слънцето блести.2. Имам блясък, изпъквам с блясък (в 1 знач.); лъщя. Очите и... |
| изблея - изблееш, мин. св. изблях и изблеях, мин. прич. изблял и изблеял, св. — вж. изблейвам. |