| едн - Намерени са 102 думи от търсенето |
|---|
| сгледник - мн. сгледници, м. Остар. Човек, изпратен на сгледа. |
| среднист - мн. среднисти, м. Човек със средно образование. |
| нееднакъв - нееднаква, нееднакво, мн. нееднакви, прил. Който не е еднакъв с друг, който се различава. Нееднакви дължини. // същ. нееднаквост, ... |
| едноличен - еднолична, еднолично, мн. еднолични, прил. 1. Който се осъществява от едно лице. 2. Спец. Който е собственост на едно лице или е с... |
| еднотипен - еднотипна, еднотипно, мн. еднотипни, прил. Който е от един и същ тип с друг. Еднотипни постройки. // същ. еднотипност, еднотипност... |
| нередност - нередността, мн. нередности, ж. 1. Само ед. Качество на нереден. 2. Нарушаване на приетия ред; провинение, беззаконие. |
| обеднявам - обедняваш, несв. и обеднея, св. 1. Ставам беден; осиромашавам. През войната хората обедняха. 2. Прен. Ставам беден, еднообразен, о... |
| наследник - мн. наследници, м. 1. Лице, което получава наследство. 2. Прен. Продължител на нечия дейност. |
| прогледна - прогледнеш, мин. св. прогледнах, мин. прич. прогледнал, св. - вж. проглеждам. |
| праведник - мн. праведници, м. Човек, който спазва религиозните канони. |
| сгледница - мн. сгледници, ж. Жена сгледник. |
| уредничка - мн. уреднички, ж. Жена уредник. |
| побледнея - побледнееш, мин. св. побледнях, мин. прич. побледнял, св. — вж. побледнявам. |
| посредник - мн. посредници, м. Човек, който посредничи. Търговски посредник. // прил. посреднически, посредническа, посредническо, мн. посредн... |
| избледнея - избледнееш, мин. св. избледнях, мин. прич. избледнял, св. — вж. избледнявам. |
| еднозначен - еднозначна, еднозначно, мн. еднозначни, прил. 1. Който има само едно значение. Еднозначна дума. 2. Който по точно определен начин ... |
| заповедник - мн. заповедници, м. Мъж, който обича да заповядва, да се разпорежда. Голям заповедник си станал, искаш всичко да е по твоята воля. |
| събеседник - мн. събеседници, м. Лице, с което се води разговор. |
| изповедник - мн. изповедници, м. 1. Духовник, който приема изповед. 2. Прен. Лице, пред което се изказват съкровени чувства и мисли. Бях техен ... |
| наследница - мн. наследници, ж. Жена наследник. |