| едн - Намерени са 102 думи от търсенето |
|---|
| посредница - мн. посредници, ж. Жена посредник. |
| посреднича - посредничиш, мин. св. посредничих, мин. прич. посредничил, несв.; на кого/на какво. Съдействам в работата на две страни, за да ги ... |
| праведница - мн. праведници, ж. Жена праведник. |
| среднистка - мн. среднистки, ж. Жена среднист. |
| успоредник - мн. успоредници, (два) успоредника, м. Спец. В геометрията — четириъгълник с две по две успоредни и равни страни. |
| ежедневник - мн. ежедневници, (два) ежедневника, м. Всекидневник. |
| пребледнея - пребледнееш, мин. св. пребледнях, мин. прич. пребледнял, св. - вж. пребледнявам. |
| едновластен - едновластна, едновластно, мн. ед-новластни. прил. Който единствен разполага с властта или при който властта е в ръцете само на едн... |
| еднообразен - еднообразна, еднообразно, мн. еднообразни, прил. Винаги или навсякъде един и същ. Еднообразна обстановка. Еднообразен живот. Едноо... |
| заповедница - мн. заповедници, ж. Жена заповедник. |
| избледнявам - избледняваш, несв. и избледнея, св. 1. Ставам бледен или блед. Лицето му избледня. Цветята на роклята са избледнели. 2. Прен. За с... |
| събеседница - мн. събеседници, ж. Жена събеседник. |
| нееднороден - нееднородна, нееднородно, мн. нееднородни, прил. Който не е напълно еднороден, слабо разнороден. Нееднородна смес. |
| напредничав - напредничава, напредничаво, мн. напредничави, прил. 1. Който има усет за новото, стреми се към него. Напредничав човек. 2. Който е... |
| побледнявам - побледняваш, несв. и побледнея, св. Ставам бледен. Побледнявам от страх. |
| предназнача - предназначиш, мин. св. предназначих, мин. прич. предназначил, св. — вж. предназначавам. |
| преднамерен - преднамерена, преднамерено, мн. преднамерени, прил. Който е предварително обмислен, насочен за постигане на някаква цел, намерение... |
| уеднаквявам - уеднаквяваш, несв. и уеднаквя, св.; какво. Правя две неща еднакви, равни помежду си. Уеднаквявам стените по цвят. Уеднаквявам по с... |
| проповедник - мн. проповедници, м. Човек, който проповядва. // прил. проповеднически, проповедническа, проповедническо, мн. проповеднически. |
| преседне ми - мин. св. преседна ми, мин. прич. преседнало ми, св. — вж. пресяда ми. |