| д----я - Намерени са 19 думи от търсенето |
|---|
| даалия - мн. даалии, м. 1. Истор. Член на размирническа мохамеданска орда по време на феодализма. 2. Диал. Планински жител в Родопите. |
| дерзая - дерзаеш, мий. св. дерзах, мин. прич. дерзал, несв. Смело се стремя към нещо благородно, възвишено или ново. |
| джамия - мн. джамии, ж. Мюсюлмански молитвен дом. • Когато влезе свиня в джамия. Никога няма да стане. |
| диария - мн. диарии, ж. Ненормално често ходене по голяма нужда с наличие на воднисти изпражнения с различен произход; разстройство. Летни ... |
| диканя - мн. дикани, ж. Истор. Дървен земеделски уред, използван в миналото за вършеене на харман, който се тегли от кон. |
| долазя - долазиш, мин. св. долазих, мин. прич. долазил, св. — вж. долазвам. |
| досадя - досадиш, мин. св. досадих, мин. прич. досадил, св. — вж. досаждам. |
| дразня - дразниш, мин. св. дразних, мин. прич. дразнил, несв. 1. Кого/какво. Предизвиквам раздразнение, дискомфорт, яд, дори гняв с умишлен... |
| дълбая - дълбаеш, мин. св. дълбах, мин. прич. дълбал, несв.; какво, в какво. 1. Правя дупка в нещо с помощта на инструмент; ровя. 2. Гравир... |
| дръстя - дръстиш, мин. св. дръстих , мин. прич. дръстил, несв. Диал. 1. Какво. Пера постелки, одеяла, като ги удрям във водата на река. 2. ... |
| дъщеря - мн. дъщери, ж. 1. Дете момиче по отношение на родителите си. 2. Прен. Жена по отношение на родина, народ. |
| доверя - довериш, мин. св. доверих, мин. прич. доверил, св. — вж. доверявам. |
| догоня - догониш, мин. св. догоних, мин. прич. догонил, св. — вж. догонвам. |
| догоря - догориш, мин. св. догорях, мин. прич. догорял, св. — вж. догарям. |
| долепя - долепиш, мин. св. долепих, мин. прич. долепил, св. — вж. долепвам. |
| долетя - долетиш, мин. св. долетях, мин. прич. долетял, св. — вж. долитам. |
| доловя - доловиш, мин. св. долових, мин. прич. доловил, св. — вж. долавям. |
| дежуря - дежуриш, мин. св. дежурих, мин. прич. дежурил, несв. 1. Изпълнявам дежурство. 2. Прен. Разг. Дълго време стоя при някого или нещо ... |
| дикция - само ед. Начин на изговаряне на звуковете и думите, степен на отчетливост при говорене, декламиране и пеене. Добра дикция. |