| вет - Намерени са 166 думи от търсенето |
|---|
| наклеветя - наклеветиш, мин. св. наклеветих, мин. прич. наклеветил, св. — вж. наклеветявам. |
| осветявам - осветяваш, несв. и осветя, св. 1. Какво/кого. Осветлявам (в 1 знач.). 2. Какво. Освещавам. 3. Какво. Чрез пропускане на светлина р... |
| ответница - мн. ответници, ж. Жена ответник. |
| просветна - просветнеш, мин. св. просветнах, мин. прич. просветнал, св. - вж. просветвам. |
| разцветка - мн. разцветки, ж. Цвят, багра, нюанс или съчетание от цветове (обикн. върху платове, тапети, килими и др. под.); десен. Рокли в ра... |
| цветарник - мн. цветарници, (два) цветарника, м. 1. Помещение, в което се отглеждат цветя. 2. Приспособление, върху което се поставят саксии с... |
| цветарски - цветарска, цветарско, мн. цветарски, прил. Който се отнася до цветар и до цветарство. Цветарски магазин. |
| оцветител - оцветителят, оцветителя, мн. оцветители, (два) оцветителя, м. Вещество, което се използва за оцветяване. |
| проветрив - проветрива, проветриво, мн. проветриви, прил. Който се проветрява от въздушно течение през него. |
| проветрям - проветряш, несв. Проветрявам. |
| просветен - просветена, просветено, мн. просветени, прил. Образован. // същ. просветеност, просветеността, ж. |
| светлокос - светлокоса, светлокосо, мн. светлокоси, прил. Който има светла, руса коса. Светлокосо момиче. |
| светоглед - само ед. Съвкупност от възгледи за света, начин на възприемане на света; мироглед. Оформям светогледа си. |
| цветнокож - цветнокожа, цветнокожо, мн. цветнокожи, прил. 1. Който не е с бяла кожа. Цветнокожа жена. 2. Като същ. Човек, който не принадлежи ... |
| рушветчия - мн. рушветчии, м. Разг. Човек, който (обича да) приема рушвети; подкупник. |
| безцветен - безцветна, безцветно, мн. безцветни.1. Който няма цвят или е загубил цвета си.2. Прен. Който с нищо не е забележителен и не прави ... |
| ветрилник - мн. ветрилници, (два) ветрилника.Разг. Пренебр. Помещение, където става течение, където духа. Куче да вържеш, няма да стои в тоя в... |
| клеветник - мн. клеветници, м. Човек, който е склонен да клевети другите. |
| приветлив - приветлива, приветливо, мн. приветливи, прил. 1. Който е изпълнен с доброжелателство; предразполагащ. Приветлива жена. 2. Приятен,... |
| светилище - мн. светилища, ср. Място, посветено на божество, предназначено за поклонение. |