| вет - Намерени са 166 думи от търсенето |
|---|
| посветя - посветиш, мин. св. посветих, мин. прич. посветил, св. — вж. посвещавам. |
| светило - мн. светила, ср. 1. Източник на светлина. Небесно светило. Дневно светило. Единственото светило е било кандилото. В стаята има мно... |
| светло- - Първа съставна част на сложни думи със значение светъл цвят, напр. светлозелен, свет-лосин, светлочервен. |
| клеветя - клеветиш, мин. св. клеветих, мин. прич. клеветил, несв.; кого. Измислям и изказвам клевети. |
| светиня - мн. светини, ж. 1. Място, храм, реликва, обявени от църквата за свети. Тази икона е светиня. 2. Нещо много скъпо, на голяма почит.... |
| светлея - светлееш, мин. св. светлях, мин. прич. светлял, несв. 1. Ставам светъл. Небето бързо светлее. 2. Откроявам се със светъл цвят или ... |
| светлик - мн. светлици, (два) светлика, м. 1. Обикн. в художествената литература — светлина. 2. Прен. Радост; надежда. Децата са светликът н... |
| светски - светска, светско, мн. светски, прил. 1. Който не е религиозен, църковен; граждански, мирски. 2. Който е свързан с висшето общество... |
| цветист - цветиста, цветисто, мн. цветисти, прил.1. Който е обрасъл с цветя. Цветисти градини. 2. Прен. За език, стил — образен, жив. Цветис... |
| деветима - числ. Разг. Девет лица, от които поне едно от мъжки пол. |
| съветвам - съветваш, несв.; кого. Давам съвет. Всички го съветваха да не бърза. — съветвам се. Искам съвет от някого, допитвам се. Винаги се ... |
| съветник - мн. съветници, м. 1. Човек, който дава съвети. Баща ми е най-добрият ми съветник. Омразата е лош съветник. 2. Длъжностно или избор... |
| съветски - съветска, съветско, мн. съветски, прил. Истор. Който се отнася до СССР. Съветска армия. Съветски съюз. |
| съцветие - мн. съцветия, ср. Съвкупност от цветове, струпани върху едно стъбло. |
| ветровит - ветровита, ветровито, мн. ветровити.1. Който има такова разположение, че вятърът го духа. Ветровито място.2. През който духа вятър... |
| ветромер - мн. ветромери, (два) ветромера.Уред за измерване посоката и скоростта на вятъра. |
| ветроход - мн. ветроходи, (два) ветрохода.Ветроходка. |
| водосвет - мн. водосвети, (два) водосвета, м.1. Само ед. Църковен обред за освещаване на вода, обикн. при започване на нова дейност. Правя во... |
| гороцвет - мн. гороцвети, (два) гороцвета, м.Диал. Общо название на някои горски цветя: момина сълза, иглика. |
| обветрен - обветрена, обветрено, мн. обветрени, прил. Загрубял от вятъра, загорял. Обветрена кожа. |