вер - Намерени са 178 думи от търсенето |
заверявам - заверяваш, несв. и заверя, св. 1. Какво. С подпис и печат удостоверявам редовността на документ. 2. Какво. За студент — получавам ... |
вероломен - вероломна, вероломно, мн. вероломни.Който изменя; подъл, коварен.// същ. вероломство. |
гуверньор - мн. гуверньори, м.Мъж, нает за възпитател на деца в богато семейство. |
довереник - мн. довереници, м. 1. Доверен човек. 2. Разг. Доверител. |
доверител - доверителят, доверителя, мн. доверители, м. Спец. В правото — човек, който е възложил на адвокат да защитава неговите права. |
конверсия - само ед. 1. Изменение, промяна (на функции или условия). 2. Спец. В банковото дело — промяна в условията на предишен държавен заем... |
лековерен - лековерна, лековерно, мн. лековерни, прил. Който вярва на всичко, доверчив. В тази възраст младежите са много лековерни. |
недоверие - само ед. 1. Липса на доверие. Гласувам вот на недоверие. 2. Съмнение, колебание, подозрение. Погледна го с недоверие. |
обезверен - обезверена, обезверено, мн. обезверени, прил. Който не вярва, лишен от вяра, доверие в себе си; отчаян. // същ. обезвереност, обез... |
озверявам - озверяваш, несв. и озверя, св.; кого/ какво. Правя да е озверен; вбесявам. Миризмата на кръв озвери вълка. — озверявам се/ озверя ... |
кувертюра - мн. кувертюри, ж. Покривка за легло. |
неверница - мн. неверници, ж. Жена неверник. |
низвергна - низвергнеш, мин. св. низвергнах, мин. прич. низвергнал, св. — вж. низвергвам. |
поверявам - поверяваш, несв. и поверя, св.; какво, на кого. Споделям или възлагам с доверие. Поверявам тайните си на теб. Поверявам му тази ра... |
отверстие - мн. отверстия, ср. Отвърстие. |
фойерверк - мн. фойерверки, (два) фойерверка, м. 1. Разноцветни светлини в небето от изстреляни ракети и др.; илюминация. 2. Прен. Проява, пов... |
Бундесвер - (нем. Bundeswehr)Бойните сили на Германия. |
суверенен - суверенна, суверенно, мн. суверенни, прил. Който осъществява върховната власт; независим. Суверенна държава. // същ. суверенност, ... |
универсум - само ед. Универс. |
зверилник - мн. зверилници, (два) зверилника, м. Помещение, изпълнено с много шум, викове, глъчка. Спри тая музика, стаята прилича на зверилни... |