вер - Намерени са 178 думи от търсенето |
перверзен - перверзна, перверзно, мн. перверзни, прил. Извратен, нереден. |
перверзия - мн. перверзни, ж. Нередност, извратеност. |
алъш-вериш - Остар. Вземане-даване, търговия; работа. |
довереница - мн. довереници, ж. Жена довереник. |
зверилница - мн. зверилници, ж. Зверилник. |
вероучение - вероучение ср., само ед.1. Учение за основните положения в една религия.2. Това учение като учебна дисциплина. |
друговерец - мн. друговерци, м. Човек, който изповядва друга, различна религия в сравнение с говорещия или с този, за когото се говори. // прил... |
достоверен - достоверна, достоверно, мн. достоверни, прил. Който може да се приеме с доверие, който не подлежи на съмнение; истински, надежден,... |
невероятен - невероятна, невероятно, мн. невероятни, прил. 1. Който изглежда невъзможен; неправдоподобен. Невероятна история. 2. Много голям, з... |
недоверчив - недоверчива, недоверчиво, мн. недоверчиви, прил. Който не се доверява на другите. Недоверчив поглед. // същ. недоверчивост, недове... |
неимоверен - неимоверна, неимоверно, мн. неимоверни, прил. Невероятно голям, необичаен. Неимоверно търпение. // същ. неимоверност, неимоверност... |
опровергая - опровергаеш, мин. св. опровергах, мин. прич. опровергал, св. - вж. опровергавам. |
низвергвам - низвергваш, несв. и низвергна, св.; кого. Изпъждам, свалям, изгонвам. Низвергнаха го от царството. |
правоверен - правоверна, правоверно, мн. правоверни, прил. 1. Който вярва в истината. 2. Който се е посветил изцяло, без отклонения на една иде... |
проверявам - проверяваш, несв. и проверя, св.; какво/кого. Убеждавам се в достоверността, правилността, наличността, качеството и др. на нещо п... |
самоуверен - самоуверена, самоуверено, мн. самоуверени, прил. 1. Който е уверен в силите и възможностите си. 2. Който е прекалено уверен в себе... |
севернячка - мн. севернячки, ж. Жена северняк (в 1 и 2 знач.). |
проверител - прооверителят, проверителя, мн. проверители, м. Човек, който проверява; контрольор. |
удостоверя - удостовериш, мин. св. удостоверих, мин. прич. удостоверил, св. — вж. удостоверявам. |
преддверие - мн. преддверия, ср. Пространство пред вратата на голяма обществена сграда - храм, дворец и под. |