| ача - Намерени са 101 думи от търсенето |
|---|
| аба - мн. аби.1. Дебел вълнен плат.2. Връхна мъжка дреха от този плат. |
| ага - мн. аги.Истор. Почетно звание, което българите по време на турското робство дават на високопоставен турчин. |
| ала - съюз. Но. |
| ама - съюз. Но, обаче. |
| аха - 1. За потвърждение, изразено мимоходом.2. За означаване, че едно действие почти е щяло да стане или почти ще стане, но не става. |
| ара - (бразил. ara)Зоол. Едър южноамерикански папагал с ярка окраска. |
| еча - ечиш, мин. св. ечах, мин. прич. ечал, несв. Ехтя. |
| уча - учиш, мин. св. учих, мин. прич. учил, несв. 1. Занимавам се в учебно заведение и вкъщи, за да добия знания, да овладея определен м... |
| дача - мн. дачи, ж. Вила. // прил. дачен, дачна, дачно, мн. дачни. |
| кача - качиш, мин. св. качих, мин. прич. качил, св. — вж. качвам. |
| пача - само ед. Бульон от варени животински крака, глава и др., който след охлаждане се превръща в пихтиеста маса, наподобяваща желе. |
| рача - рачиш, мин. св. рачих, мин. прич. рачил, несв. Остар. Диал. Искам. Не рачи да дойде с мен. |
| тача - тачиш, мин. св. тачих, мин. прич. тачил, несв.; какво/кого. 1. Отнасям се с уважение; зачитам, оценявам, уважавам, ценя. Тача мъдр... |
| влача - влачиш, мин. св. влачих, мин. прич. влачил, несв.1. Тегля, мъкна след себе си. Колата го влачила десетина метра.2. Какво/кого. Нос... |
| грача - грачиш, мин. св. грачих, мин. прич. грачил, несв.За птица (врана, гарван, патица и под.) — издавам характерен дрезгав крясък.// съ... |
| знача - значиш, мин. св. значих, мин. прич. значил, несв. 1. Изразявам някакъв смисъл; означавам. Червеният цвят значи любов. Думите му зн... |
| окача - окачиш, мин. св. окачих, мин. прич. окачил, св. — вж. окачвам. |
| крача - крачиш, мин. св. крачих, мин. прич. крачил, несв. 1. Правя крачки, вървя с по-едри, отчетливи крачки. Полицаят крачи бавно по улиц... |
| мрача - мрачиш, мин. св. мрачих, мин. прич. мрачил, несв.; кого/какво. Остар. 1. Правя тъмен, мрачен. 2. Прен. Наскърбявам, натъжавам. |
| плача - плачеш, мин. св. плаках, мин. прич. плакал, несв. 1. Отделям сълзи от радост или мъка, като издавам нечленоразделни звуци. Плача с... |