Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

ате - Намерени са 390 думи от търсенето
атентатор - мн. атентатори.Лице, което извършва атентат.
атестация - мн. атестации.Писмена или устна преценка за качествата на някого или нещо.// прил. атестационен.
атестирам - атестираш.Давам атестация; правя, провеждам атестация.
безплатен - безплатна, безплатно, мн. безплатни.За който не се плаща. Безплатно образование.// нареч. безплатно.
възвратен - възвратна, възвратно, мн. възвратни.Който се възвръща.• Възвратен глагол. Спец. Глагол, в чийто състав има елемент се или си.
взривател - мн. взриватели.Уред, който служи за запалване и взривяване на експлозиви.
ватерполо - (рус. ватерполо от англ. water polo)Спорт. Водна топка.
гадателка - мн. гадателки, ж.Жена гадател.
дихателен - дихателна, дихателно, мн. дихателни, прил. Който е свързан с дишането. Дихателна система. • Дихателен апарат. Уред за дишане при л...
двукратен - двукратна, двукратно, мн. двукратни, прил. Който е станал, осъществил се е два пъти. Двукратен шампион. Двукратно почукване.
деликатен - деликатна, деликатно, мн. деликатни, прил. 1. Който е вежлив при общуване с други хора; тактичен. Деликатен човек. 2. Който има не...
деликатес - мн. деликатеси, м. Изискано, специално приготвено или рядко ястие или пиене. Месни деликатеси. // прил. деликатесен, деликатесна, ...
желателен - желателна, желателно, мн. желателни, прил. Който се желае да стане; желан.
желателно - нареч. Само за учтиво изискване за нещо. Желателно с да не закъснявате.
забогатея - забогатееш, мин. св. забогатях, мин. прич. забогатял, св. — вж. забогатявам.
завещател - мн. завещатели, м. Спец. В правото — човек, който прави завещание. Такава е волята на завещателя.
заседател - заседателят, заседателя, мн. заседатели, м. • Съдебен заседател. Представител на гражданството при разглеждане на съдебни дела. //...
затежавам - затежаваш, несв. и затежа, св. Започвам да тежа; натежавам. Бебето пораснало, затежало.
затека се - затечеш се, мин. св. затекох се, мин. прич. затекъл се, св. — вж. затичам се.
избирател - избирателят, избирателя, мн. избиратели, м. Лице, което може да гласува или гласува при избори. Голям процент от избирателите не о...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: