Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

ате - Намерени са 390 думи от търсенето
дъвкателен - дъвкателна, дъвкателно, мн. дъв-кателни, прил. Който е приспособен, пригоден да дъвче. Дъвкателен орган.
завоевател - завоевателят, завоевателя, мн. завоеватели, м. Този, който завоюва. Завоевателите разрушили църквите.
заемодател - заемодателят, заемодателя, мн. заемодатели, м. Този, който дава заем.
знаменател - знаменателят, знаменателя, мн. знаменатели, (два) знаменателя, м. Спец. В математиката — делител в проста дроб. • Привеждам под об...
издателски - издателска, издателско, мн. издателски, прил. Който се отнася до издаване на печатни произведения.
изкатервам - изкатерваш, несв. и изкатеря, св.; какво. Преодолявам чрез катерене. — изкатервам се/изкатеря се. Изкачвам се чрез катерене. Изкат...
излъчвател - излъчвателят, излъчвателя, мн. излъчватели, (два) излъчвателя, м. Спец. Уред за излъчване на някакъв вид енергия.
съглашател - съглашателят, съглашателя, мн. съглашатели, м. Пренебр. Лице, което води политика на компромиси с противника, склонно е безпринцип...
съдържател - съдържателят, съдържателя, мн. съдържатели, м. Лице, което притежава хотел, ресторант и др.; собственик.
създателка - мн. създателки, ж. Жена създател (в 1 знач.).
съзнателен - съзнателна, съзнателно, мн. съзнателни, прил. 1. Който има съзнание; съвестен. Съзнателен работник. 2. Който се върши със съзнание...
състезател - състезателят, състезателя, мн. състезатели, м. Участник в състезание. Състезателите заеха местата си на пистата.
тълкувател - тълкувателят, тълкувателя, мн. тълкуватели, м. Лице, което тълкува. Тълкувател на сънища.
необхватен - необхватна, необхватно, мн. необхватни, прил. Който не може да се обхване; просторен, необозрим. Необхватни поля.
непохватен - непохватна, непохватно, мн. непохватни, прил. Който не умее да извърши добре някаква работа; несръчен. Непохватна жена. // същ. не...
откривател - откривателят, откривателя, мн. откриватели, м. Човек, който пръв открива нещо ново, неизвестно. Колумб е откривател на Америка.
обезателен - обезателна, обезателно, мн. обезателни, прил. Задължителен, необходим, безусловен.
обезателно - нареч. Непременно, при всички случаи, задължително. Обезателно ми напомни за пътуването.
обитателка - мн. обитателки, ж. Жена (или женско животно) обитател. Мечката е обитателка на тази хралупа.
обожателка - мн. обожателки, ж. Жена обожател.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: