ате - Намерени са 390 думи от търсенето |
дъвкателен - дъвкателна, дъвкателно, мн. дъв-кателни, прил. Който е приспособен, пригоден да дъвче. Дъвкателен орган. |
завоевател - завоевателят, завоевателя, мн. завоеватели, м. Този, който завоюва. Завоевателите разрушили църквите. |
заемодател - заемодателят, заемодателя, мн. заемодатели, м. Този, който дава заем. |
знаменател - знаменателят, знаменателя, мн. знаменатели, (два) знаменателя, м. Спец. В математиката — делител в проста дроб. • Привеждам под об... |
издателски - издателска, издателско, мн. издателски, прил. Който се отнася до издаване на печатни произведения. |
изкатервам - изкатерваш, несв. и изкатеря, св.; какво. Преодолявам чрез катерене. — изкатервам се/изкатеря се. Изкачвам се чрез катерене. Изкат... |
излъчвател - излъчвателят, излъчвателя, мн. излъчватели, (два) излъчвателя, м. Спец. Уред за излъчване на някакъв вид енергия. |
съглашател - съглашателят, съглашателя, мн. съглашатели, м. Пренебр. Лице, което води политика на компромиси с противника, склонно е безпринцип... |
съдържател - съдържателят, съдържателя, мн. съдържатели, м. Лице, което притежава хотел, ресторант и др.; собственик. |
създателка - мн. създателки, ж. Жена създател (в 1 знач.). |
съзнателен - съзнателна, съзнателно, мн. съзнателни, прил. 1. Който има съзнание; съвестен. Съзнателен работник. 2. Който се върши със съзнание... |
състезател - състезателят, състезателя, мн. състезатели, м. Участник в състезание. Състезателите заеха местата си на пистата. |
тълкувател - тълкувателят, тълкувателя, мн. тълкуватели, м. Лице, което тълкува. Тълкувател на сънища. |
необхватен - необхватна, необхватно, мн. необхватни, прил. Който не може да се обхване; просторен, необозрим. Необхватни поля. |
непохватен - непохватна, непохватно, мн. непохватни, прил. Който не умее да извърши добре някаква работа; несръчен. Непохватна жена. // същ. не... |
откривател - откривателят, откривателя, мн. откриватели, м. Човек, който пръв открива нещо ново, неизвестно. Колумб е откривател на Америка. |
обезателен - обезателна, обезателно, мн. обезателни, прил. Задължителен, необходим, безусловен. |
обезателно - нареч. Непременно, при всички случаи, задължително. Обезателно ми напомни за пътуването. |
обитателка - мн. обитателки, ж. Жена (или женско животно) обитател. Мечката е обитателка на тази хралупа. |
обожателка - мн. обожателки, ж. Жена обожател. |