| аве - Намерени са 133 думи от търсенето |
|---|
| авер - мн. авери. Разг. Другар, приятел. |
| паве - мн. павета, ср. Каменно блокче с форма на куб за пътна настилка. |
| авеню - мн. авенюта. Широка улица с дървета или сгради от двете страни; булевард. |
| бавен - бавна, бавно ,мн. бавни.1. Който действа или извършва с неголяма скорост.2. Който протича и се осъществява дълго, продължително вр... |
| граве - (ит. grave от лат. gravis 'тежък')Муз. Тежко, тържествено, в бавно темпо. |
| завет - само ед. 1. Място, защитено от вятър. Стоя на завет. 2. Прен. Спокойно, осигурено място или положение. С тази длъжност си винаги н... |
| завея - завееш, мин. св. завях, мин. прич. завял, св. — вж. завявам. |
| навей - навеят, навея, мн. навеи, м. Спомен за нещо минало, далечно, отдавна преживяно. Навеи от младостта го радваха. |
| навес - мн. навеси, (два) навеса, м. Покрив върху различни подпори за защита при лошо време; заслон, сушина, сайвант. Заваля дъжд и те се ... |
| навея - навееш, мин. св. навях, мин. прич. навял, св. — вж. навявам. |
| равен - равна, равно, мн. равни, прил. 1. По който няма издатини и вдлъбнатини. Равна повърхност. 2. Водоравен, прав. Равен път. 3. Еднакъ... |
| авеста - (фр. Avesta, нем. Avesta от перс.)Свещена книга на маздеизма, религия, основана от Зороастър през X в. пр. Хр. и разпространена в ... |
| главен - главна, главно, мн. главни, прил.1. Най-важен, основен, централен. Главна улица. Главен проблем.2. Старши по служебно положение. Г... |
| заведа - заведеш, мин. св. заведох, мин. прич. завел, св. — вж. завеждам. |
| завера - само ед. Истор. 1. Гръцкото въстание за освобождаване от османско робство през 1821 г., в което участвали и българи. 2. Тайна въст... |
| заверя - завериш, мин. св. заверих, мин. прич. заверил, св. — вж. заверявам. |
| завеса - мн. завеси, ж. 1. Голямо платно, предназначено да закрива нещо (прозорец, театрална сцена), с приспособление за спускане и вдигане... |
| завеян - завеяна, завеяно, мн. завеяни, прил. Разсеян, занесен. Правя се на завеян. // същ. завеяност, завеяността, ж. |
| здраве - само ед. 1. Състояние на организма, характеризиращо се с нормална дейност на органите. Желая ти здраве. Физическо здраве. 2. Физич... |
| наведа - наведеш, мин. се. наведох, мин. прич. навел, св. — вж. навеждам. |