аве - Намерени са 133 думи от търсенето |
углавен - углавна, углавно, мн. углавни, прил. 1. Спец. В правото — който е наказателен, подлежи на съд и наказание. Углавно деяние. 2. Койт... |
уставен - уставна, уставно, мн. уставни, прил. Който се отнася до устав. Уставни принципи. • Уставен капитал. Начална сума на фирма (предпри... |
хубавец - мн. хубавци, м. 1. Хубав (в 1 знач.) мъж; красавец. 2. Ирон. Негодник, хубостник. |
хубавея - хубавееш, мин. св. хубавях, мин. прич. хубавял, несв. 1. Ставам все по-хубав; разхубавявам се. От ден на ден момата хубавееше. 2. ... |
далавера - мн. далавери, ж. Разг. Непочтена, нечиста сделка. Занимава се с някакви тъмни далавери. |
завеждащ - завеждаща, завеждащо, мн. завеждащи, прил. Като същ. Лице, което ръководи административна, производствена или стопанска единица. С... |
завеждам - завеждаш, несв. и заведа, св. 1. Кого. Придружавам до определено място лице, което по различни обстоятелства не може да отиде само... |
заглавен - заглавна, заглавно, мн. заглавни, прил. Който е свързан със заглавието на даден текст. Заглавна страница. • Заглавна дума. Дума в ... |
мършавея - мършавееш, мин. св. мършавях, мин. прич. мършавял, несв. Ставам мършав, слабея. |
наведнъж - нареч. От един път, изцяло. Лапнах цялата филия наведнъж. |
ръкавели - само мн. Ушити от плат полуръкави, които се поставят върху ръкава на дрехата за предпазване при писарска работа. |
съставен - съставна, съставно, мн. съставни, прил. Който участва в състава на нещо. Съставна част на смес. • Сложно съставно изречение. Спец.... |
обзаведа - обзаведеш, мин. св. обзаведох, мин. прич. обзавел, св. — вж. обзавеждам. |
оздравея - оздравееш, мин. св. оздравях, мин. прич. оздравял, св. — вж. оздравявам. |
окелавея - окелавееш, мин. св. окелавях, мин. прич. окелавял, св. — вж. окелавявам. |
изправен - изправена, изправено, мн. изправени, прил. 1. Който стои прав. Жената беше седнала, а мъжът — изправен до нея. 2. Който е изопнат,... |
кравешки - кравешка, кравешко, мн. кравешки, прил. Разг. Крави. Кравешки тор. |
красавец - мн. красавци, м. Красив или най-красив мъж, мъжко животно или предмет. Този кон е истински красавец. |
мерзавец - мн. мерзавци, м. Човек, който върши мерзост; подъл човек, негодник. // прил. мерзавски, мерзавска, мерзавско, мн. мерзавски. |
мравешки - мравешка, мравешко, мн. мравешки, прил. Който е присъщ на мравка. |