| РРРРРРРР - Намерени са 4860 думи от търсенето | 
|---|
| извеждам - извеждаш, несв. и изведа, св. 1. Кого/ какво. Водя навън или в някаква посока. Извеждам от стаята. Извеждам от квартала. Извеждам ... | 
| извиквам - извикваш, несв. и извикам, св. 1. Издавам кратък вик или кратка реплика с висок глас. В тишината извика кратко птица. Здравей! — и... | 
| извличам - извличаш, несв. и извлека, св. 1. Кого/ какво. Измъквам или извеждам с влачене. Извлякох дървото на върха. Извлякоха го от кръчмат... | 
| извозвам - извозваш, несв. и извозя, св. 1. Какво/ кого. Превозвам докрай. 2. Превозвам. 3. Прен. Пренебр. Кого. Измамвам. Извозиха ме да чак... | 
| извозвач - мн. извозвачи. Човек, който извозва товари. | 
| извоювам - извоюваш, св.; какво. Придобивам с бой, с борба или с труд, усилия. Борят се, за да извоюват свободата си. Извоювах назначението с... | 
| извра се - извреш се, мин. св. изврях се, мин. прич. изврял се, св. — вж. извирам се. | 
| извратен - извратена, извратено, мн. извратени, прил. 1. Който е физиологично и нравствено противоестествен. Извратен човек. Извратени чувств... | 
| извръщам - извръщаш, несв. и извърна, св.; какво. 1. Обръщам, извивам, извъртам, обикн. част от тялото си. Извърна главата си към него. Извръ... | 
| изврякам - изврякаш, св. — вж. извряквам. | 
| извъртам - извърташ, несв. и извъртя,, св. 1. Какво/кого. Извръщам, завъртам. Извъртя глава надясно. Извъртам очи. 2. Какво. Огъвам, свивам в... | 
| изгазвам - изгазваш, несв. и изгазя, св.; какво. 1. С газене преминавам през вода, кал, сняг, през река и под. С голям труд изгазих дълбоката... | 
| изгасвам - изгасваш, несв. и изгасна, св. 1. За огън, пламък, печка — преставам да горя. 2. Прен. За слънце, звезди, ден — залязвам, престава... | 
| изгладня - изгладниш, мин. св. изгладних, мин. прич. изгладнил, св. — вж. изгладнявам. | 
| изгледам - изгледаш, св. — вж. изглеждам. | 
| изгнание - само ед. 1. Прогонване от родна страна или роден край, обикн. по политически причини; изселване. Живея в изгнание две години. 2. Д... | 
| изгнаник - мн. изгнаници, м. Човек, който е в изгнание. // прил. изгнанически, изгнаническа, изгнаническо, мн. изгнанически. | 
| изгнивам - изгниваш, несв. и изгния, св. 1. Ставам гнил. Всички ябълки изгнили. 2. Прен. Съсипвам здравето си поради лоши условия (в затвор, ... | 
| изгонвам - изгонваш, несв. и изгоня, св. 1. Кого) какво. Принуждавам да се махне отнякъде. Изгоних кучето на улицата. Изгоних я от къщи. 2. Р... | 
| изгубвам - изгубваш, несв. и изгубя, св.; какво/кого. Губя (в 1, 2, 3, 4 и 5 знач.). Изгубих си парите. Изгубих на карти. — изгубвам се/изгуб... |