РРРРРРРР - Намерени са 4860 думи от търсенето |
привечер - 1. Същ. привечерта, мн. привечери, ж. Времето преди вечерта. 2. Нареч. По време преди вечерта; надвечер. Ще се върна привечер. // ... |
привиден - привидна, привидно, мн. привидни, прил. Който се привижда; въображаем, мним. Привидно съгласие. // същ. привидност, привидността, ... |
привичен - привична, привично, мн. привични, прил. 1. Който е станал привичка. Привичен жест. 2. Обикновен. Привичен глас. |
приемлив - приемлива, приемливо, мн. приемливи, прил. Който може да бъде приет, който удовлетворява. Приемливо предложение. // същ. приемливо... |
приемник - мн. приемници, м. 1. Човек, който приема, наследява една работа от друг. 2. Спец. Кръстник. |
приземен - приземна, приземно, мн. приземни, прил. Който е близо до земята, наравно с нея. Приземна стая. |
приземие - мн. приземия, ср. Приземен етаж. |
призивен - призивна, призивно, мн. призивни, прил. Който призовава. |
приклещя - приклещиш, мин. св. приклещих, мин. прич. приклещил, св. — вж. приклещвам. |
прикрепя - прикрепиш, мин. св. прикрепих, мин. прич. прикрепил, св. — вж. прикрепявам. |
прилежен - прилежна, прилежно, мн. прилежни, прил. Който се отличава с прилежание; усърден, старателен, ревностен. Прилежен ученик. // същ. п... |
приличен - прилична, прилично, мн. прилични, прил. 1. Който прилича; подобен. Фигурата и е прилична на кукленска. 2. Който спазва приличие. П... |
примерен - примерна, примерно, мн. примерни, прил. Който служи за пример или може да служи за пример; образцов. Примерно упражнение. Примерен... |
примирен - примирена, примирено, мн. примирени, прил. Който се е примирил (във 2 знач.). Примирена със съдбата си. // същ. примиреност, прими... |
примирие - мн. примирия, ср. Временен мир през война по взаимна уговорка на двете страни. Сключвам примирие. |
принизен - принизена, принизено, мн. принизени, прил. 1. Остар. Който е наведен ниско. Принизени очи. 2. Тих. Принизен глас. 3. Който не отго... |
притегля - притеглиш, мин. св. притеглих, мин. прич. притеглил, св. — вж. притеглям. |
причестя - причестиш, мин. св. причестих, мин. прич. причестил, св. — вж. причестявам. |
пришелец - мн. пришелци, м. Човек, който идва от някъде другаде, за да се засели, по отношение на местните жители. Пришелец в селото. |
прищя се - прищиш се, мин. св. прищих се, мин. прич. прищил, несв. Покривам се с пришки. |