РРРРРРРРР - Намерени са 4183 думи от търсенето |
изменница - мн. изменници, ж. Жена изменник. |
измествам - изместваш, несв. и изместя, св. 1. Какво/кого. Променям мястото; премествам. Измествам стола към масата. Изместиха го в друго учил... |
изминавам - изминаваш, несв. и измина, св. 1. Какво. Минавам определено разстояние. Изминахме пътя от Бургас до Сливен. 2. За период от време ... |
измислица - мн. измислици, ж. 1. Нещо несъществуващо, нереално, измислено. Поместваха измислици за живот в други светове. 2. Нещо съчинено, пр... |
изнамирам - изнамираш, несв. и изнамеря, св. 1. Какво. Откривам нещо неизвестно дотогава, изобретявам. Изнамирам желязото. Изнамирам парната м... |
изненадам - изненадаш, св. — вж. изненадвам. |
изнурявам - изнуряваш, несв. и изнуря, св.; кого. Довеждам до крайно физическо или нравствено изтощение. — изнурявам се/изнуря се. Изпадам в к... |
изпарител - изпарителят, изпарителя, мн. изпарители, (два) изпарителя, м. Апарат за изпаряване на течности, използван в някои производства. |
изпаря се - изпариш се, мин. св. изпарих се, мин. прич. изпарил се, св. — вж. изпарявам се. |
изпикавам - изпикаваш, несв. и изпикая, св.; какво. С пикане изхвърлям. Изпика много урина. — изпикавам се/изпикая се. Изхвърлям от себе си от... |
изпитание - мн. изпитания, ср. 1. Трудност, която изисква издръжливост. Минавам през изпитания на волята. 2. Спец. Изпробване на техническите ... |
изпитател - изпитателят, изпитателя, мн. изпитатели, м. Лице, което се занимава с изпробване на механизъм, машина. Летец изпитател. |
изпищявам - изпищяваш, несв. и изпищя, св. 1. Надавам кратък писък. Детето изпищя силно. 2. Казвам с пищене или с писклив глас. Хайде! — изпищ... |
изплаквам - изплакваш, несв. и изплакна, св.; какво. Измивам с плакнене. Изплакнах чашите. • Изплаквам/изплакна си гърлото. 1. Промивам си гър... |
изплашвам - изплашваш, несв. и изплаша, св.; кого. Причинявам страх; уплашвам. — изплашвам се/ изплаша се. Изведнъж изпитвам страх, уплашвам с... |
изпразвам - изпразваш, несв. и изпразня, св. 1. Какво. Правя да стане празен; опразвам. Изпразвам си чантата. Изпразвам шкафа. Изпразвам стаят... |
изпреваря - изпревариш, мин. св. изпреварих, мин. прич. изпреварил, св. — вж. изпреварвам. |
изпречвам - изпречваш. несв. и изпреча, св.: пред кого/пред какво. Поставям пречка, преграда. — изпречвам се/изпреча се. 1. Пред когопред какв... |
изприкажа - изприкажеш, мин. св. изприказах, мин. прич. изприказал, св. — вж. изприказвам. |
изражение - мн. изражения, ср. 1. За лице, поглед — израз. Имам щастливо изражение на лицето. 2. Изразяване, проява на чувство, отношение. Пос... |