РРРРРРРРР - Намерени са 4183 думи от търсенето |
олигофрен - мн. олигофрени, м. 1. Спец. Слабоумен човек. 2. Разг. Пренебр. Глупак. |
оплакване - мн. оплаквания, ср. 1. Само ед. Плач по мъртвец. 2. Възражение, жалба. Правя оплакване. Пиша оплакване. |
оплешивея - оплешивееш, мин. св. оплешивях, мин. прич. оплешивял, св. - вж. оплешивявам. |
определям - определяш, несв. и определя, св. 1. Какво.Установявам с точност, изяснявам. Лекарят не можа да определи болестта му. 2. Какво. Пос... |
органичен - органична, органично, мн. органични, прил. 1. Който се отнася до жив организъм. Органичен произход. 2. Който се отнася до същностт... |
ординатор - мн. ординитори, м. Лекар, който практикува в болница или клиника, като завежда отделение. |
осторожен - осторожна, осторожно, мн. осторожни, прил. Внимателен. |
отежнявам - отежняваш, несв. и отежня, св.; какво. Правя нещо да стане по-трудно, по-тежко. Има обстоятелства, които отежняват вината му. |
отключвам - отключваш, несв. и отключа, св.; какво. 1. Отварям с ключ. 2. Прен. Отварям, разгръщам. Отключи сърцето си за чуждата болка. |
отличавам - отличаваш, несв. и отлича, св. 1. Какво, от какво. Правя разлика между две неща; различавам, разграничавам. 2. Какво/кого. Отделям... |
отрицание - мн. отрицания, ср. 1. Само ед. Отричане. 2. Това, което е противоположност на друго нещо, което отрича. Смъртта е отрицание на жив... |
оттека се - оттечеш се, мин. св. оттекох се, мин. прич. оттекъл се, св. - вж. оттичам се. |
отходя си - отходиш си, мин. св. отходих си, мин. прич. отходил си, св. - вж. отхождам си. |
отцеубиец - мн. отцеубийци, м. Убиец на баща си. |
официален - официална, официално, мн. официални, прил. 1. Който произхожда от правителството, от властта. Официално опровержение. 2. Който е с... |
оцветявам - оцветяваш, несв. и оцветя, св.; какво. 1. Правя нещо да стане цветно. Оцветявам картините в книгата. 2. Прен. Доизмислям, преувели... |
очевадник - мн. очевадници, м. Разг. Лош, проклет човек. |
очертание - мн. очертания, ср. Линията, която огражда, ограничава някакво тяло. Неясните очертания на планините. |
обаятелен - обаятелна, обаятелно, мн. обаятелни, прил. Изпълнен с обаяние; очарователен. Обаятелен образ. // същ. обаятелност, обаятелността, ... |
обвинение - мн. обвинения, ср. 1. Приписване вина на някого. Обвинение в измама. 2. Само ед. Обвиняваща страна в съдебен процес. Свидетел на о... |