чоплиш, мин. св. чоплих, мин. прич. чоплил, несв.;
какво. 1.
Ровя с
пръст или с
приспособление;
дълбая. Не чопли раната. 2. Прен. Занимавам се с нещо дребно. Чопля земята. 3. Прен. Замисъл, чувство — измъчвам, тревожа, вълнувам. 4. Разг. За животно — паса трева. Овцете чоплеха сухата трева. 5. Олющвам, обелвам. Чопля семки. • Чопля си носа. Ирон. Бездействам.