фронтът, фронта, мн. фронтове, (два) фронта, м. 1. Разгърната и обърната с лице към противника войска, заедно с територията, върху която е разположена. Преминавам фронта. 2. Част от войска в определена позиция от гледище на цялостното разположение. Ляв фронт. Преден фронт. 3. Прен. Обединение на обществени сили за съвместно действие в едно направление. Демократичен фронт. 4. Прен. Област, сфера на колективна дейност за постигане на някаква цел. На литературния фронт. II прил. фронтов, фронтова, фронтово, мн. фронтови (в 1 знач.). // прил. фронтови, фронтова, фронтово, мн. фронтови (в 1 знач.). • Държа фронта. Боря се за нещо, отстоявам нещо. • Изпускам фронта. Отказвам се от съпротивата си, оставям се да бъда победен. • Откривам фронт. Започвам борба.

ако сънуваш, че си на фронта, ще преживееш труден период, ще изпиташ някои от най-големите си страхове и тревоги. ако друг е на фронта, чакай обезпокояващи вести.

front