укротяваш, несв. и
укротя, св.: какво/
кого.
Умирявам,
обуздавам,
успокоявам. Укротявам буйното дете. Укроти разгневените животни. Укротява разигралия се кон. Укротявам разгневената тълпа. — укротявам се/укротя се. 1. Ставам кротък, смирен, послушен. 2. Прен. Ставам тих, спокоен. Вятърът се укроти и спря. Морето се укроти, утихна. // същ. укротяване, ср.