успокояваш, несв. и успокоя, св. 1. Кого. Утешавам, вдъхвам спокойствие. Успокоиха разтревожената майка. 2. Кого/какво. Усмирявам, укротявам. Успокоявам разлудувалите се деца. Успокоявам разбунтуваните райони. 3. Прен. Какво. Потискам, потушавам, намалявам. Успокоявам болката с лекарства. Успокоявам гнева си. — успокоявам се/успокоя се. 1. Добивам спокойствие, утешавам се. Успокои се, като го видя жив и здрав. 2. Уми-рявам се, уталожвам се, утихвам. Детето се успокои и млъкна. 3. Прен. Затихвам, заглъхвам. Болките се успокоиха. Чувствата им се успокоиха. // същ. успокояване, ср. // същ. успокоение, ср.

soothe