удостояваш, несв. и удостоя, св.; кого. 1. Награждавам за заслуги. Удостоявам със звание. 2. Зачитам, показвам внимание; смятам за достоен. Удостоявам с присъствие. Удостоявам с покана. Удостоявам с внимание. Удостоявам с поглед. // същ. удостояване, ср.