товариш, мин. св.
товарих и товарих, мин. прич. товарил и товарил, несв. 1. Какво/кого.
Слагам товар на превозно
средство или на товарно
животно.
Товаря кон. Товаря камион. 2. Прен. Кого. Отрупвам с работа, със задължения, обременявам, ангажирам. — товаря се. Прекалено се отрупвам с работа, задължения, обременявам се. Много се товариш напоследък.