висиш, мин. св. висях, мин. прич. висял, несв.1. Прикрепен съм за
нещо в отвесно
положение без
опора отдолу. Прането виси на въжетата.2.
Стоя надвесен. Клоните на дървото висят над реката. Облаците висят ниско над селото.3. Прен. Разг. Прекарвам продължително време някъде в стоене, седене. Цял ден висях по опашки. Виси на балкона и гледа кой минава.• Вися на главата (на някого). Досаждам, преча.