съвършена, съвършено, мн. съвършени, прил. 1.
Който притежава
само положителни качества;
върховен,
превъзходен. Съвършена
красота. 2. Който се проявява в крайна степен; пълен. Съвършено копие на родителите си. Съвършен глупак. // нареч. съвършено. // същ. съвършеност, съвършеността, ж. Съвършеност на формите.