мн. суперлативи, (два) суперлатива, м. 1. Спец. В езикознанието — превъзходна
степен. 2. Най-висш,
върховен. 3. Прен. Разг. Обикн. мн.
Преувеличение. Той непрекъснато сипе
около себе си суперлативи. // прил. суперлативен, суперлативна, суперлативно, мн. суперлативни.