спукваш, несв. и спукам, св. 1. Какво. Правя да се пукне. Спуквам стъкло. Спуквам балон. Спуквам кост. 2. Прен. Жарг. Кого. Пиша слаба оценка на учещ се. Спукаха ме по биология. 3. Прен. Разг. Преуморявам, претоварвам. Спукаха ме от работа. — спуквам се/ спукам се. 1. Ставам спукан. Главата ми се спука от удара. 2. Прен. Разг. Силно се ядосвам. Ще се спукам от яд/мъка. • Спукана ми е работата. Намирам се в опасно и безизходно положение. • Спукана пара. Разг. Нищо. Не струвам спукана пара.

implode