| сми - Намерени са 52 думи от търсенето |
|---|
| смислен - смислена, смислено, мн. смислени, прил. Който е съдържателен; обмислен. Смислен живот. Смислени думи. // смисленост, смислеността,... |
| космичен - космична, космично, мн. космични, прил. Космически. |
| насмитам - насмиташ, несв. и насмета, св. 1. Какво. С метене събирам нещо. Насметох боклука. 2. Разг. Какво/кого. Нападам, подгонвам, прогонв... |
| смирявам - смиряваш, несв. и смиря, св.; кого. Умирявам, укротявам, обуздавам. — смирявам се/смиря се. 1. Укротявам се, успокоявам се. 2. Под... |
| смиля се - смилиш се, мин. св. смилих се, мин. прич. смилил се, св. — вж. смилявам се. |
| смирение - само ед. 1. Покорство, кротост, скромност. 2. Спокойствие. Обзема ме смирение. |
| несмилаем - несмилаема, несмилаемо, мн. несмилаеми, прил. 1. Който не може да се смила. 2. За храна, която не може да се преработи от стомаха.... |
| присмивка - мн. присмивки, ж. Присмех, подигравка. |
| разсмивам - разсмиваш, несв. и разсмея, св.; кого. Предизвиквам смях, подтиквам към смях. Шегите му я разсмяха. — разсмивам се/разсмея се. Зап... |
| усмирявам - усмиряваш, несв. и усмиря, св.; кого/ какво. Умирявам. Усмири развилнялото се куче. Усмириха бунтовете. |
| усмирител - усмирителят, усмирителя, мн. усмирители, м. Лице, което усмирява. Усмирител на спорове. Усмирител на тигри. |
| несмислен - несмислена, несмислено, мн. несмислени, прил. 1. Необмислен. 2. Неразумен, глупав. // същ. несмисленост, несмислеността, ж. |
| космически - космическа, космическо, мн. космически, прил. 1. Който се отнася до космоса; световен. Космически явления. Космически мащаб. 2. Ко... |
| трансмисия - мн. трансмисии, ж. Спец. В техниката — съвкупност от механизми за предаване на въртеливо движение от двигател към потребители на е... |
| усмихна се - усмихнеш се, мин. св. усмихнах се, мин. прич. усмихнал се, св. — вж. усмихвам се. |
| двусмислен - двусмислена, двусмислено, мн. двусмислени, прил. Който се разбира или тълкува по два начина. Двусмислен израз. Двусмислен отговор.... |
| безсмислен - безсмислена, безсмислено, мн. безсмислени.1. Който е лишен от смисъл.2. Който няма основание; напразен.// нареч. безсмислено.// съ... |
| безсмислица - мн. безсмислици.1. Безсмислен израз.2. Само ед. Безсмислие. |
| двусмислица - мн. двусмислици, ж. Двусмислено изречение или съчетание. |
| засмивам се - засмиваш се, несв. и засмея се, св. 1. Смея се кратко; разсмивам се. Всички се засмяха на шегата. 2. За лице, очи, поглед — изразя... |