само ед. Спец. Дял от граматиката,
който изучава законите, по които се съчетават думите и се изграждат изречения, строежа на изреченията,
както и техните разновидности. // прил. синтактичен, синтактична, синтактично, мн. синтактични. // прил. синтактически, синтактическа, синтактическо, мн. синтактически. Синтактичен/ синтактически
разбор.