мн. сезони, (два) сезона, м. 1. Всяко едно от четирите годишни времена. Лятото е най-горещият сезон. 2. Част от годината, през която се извършва някаква нецелогодишна дейност. Театрален сезон. Ловен сезон. // прил. сезонен, сезонна, сезонно, мн. сезонни. Сезонно намаление. • Мъртъв сезон. Времето, когато е невъзможно да се извършва определена дейност. • Откривам/открия сезона (на нещо). Започвам редовно да извършвам нещо.

"смяна на сезоните в съня е предупреждение да не избързваш и да не се втурваш слепешком в разгара на събитията; по-добре изчакай и обмисли отново действията си."

season