само ед. 1. Последна степен на увлечение, възбуждане, въодушевление; забрава, почти изгубване на съзнание. Танцувам до самозабрава. Хваля се до самозабрава. Пиян до самозабрава. 2. Превишаване на правата, на собственото значение, възможности. Стигам до самозабрава.