мн. самодиви, ж. Митическо женско същество, което живее в планините и горите, често враждебно настроено към хората. Явява ми се самодива. // прил. самодивски, самодивска, самодивско, мн. самодивски. Самодивско кладенче. • Като самодива. С разпуснати коси (и с бели, широки дрехи).
Съновник: Самодива
сънуваш ли, наяве си хабиш силите в погрешна посока, пилееш средства и време за напразни надежди.