редиш, мин. св. редих, мин. прич. редил, несв. 1. Какво/кого.
Поставям в
определен ред, последователност;
подреждам,
нареждам.
Редя си книгите. 2. Какво. Привеждам в ред нещо разбъркано, разредено; подреждам, оправям, разтребвам. 3. Разг. Изговарям една след друга думи. Тъй реди той и сълзи капят от очите му. 4. Какво. Уреждам, устройвам. Редя сама живота си. 5. Разг. Плача над умрял; оплаквам, нареждам. — редя се. Намирам се или следвам един след друг. Пред очите ми се редят картини от родния край.