ран - Намерени са 356 думи от търсенето |
тиранти - само мн. Специални презрамки от широк ластик със закопчалки за придържане на панталони. Слагам си тиранти. Ходя с тиранти. |
тиранин - мн. тирани, м. Диктатор, потисник. Чужди тирани измъчват народа. Тиранин в семейството. |
тирания - само ед. Деспотизъм, потисничество, тормоз. Подлагам на тирания. Цари тирания. |
транзит - само ед. Преминаване при пътуване през междинен пункт без прекъсване (без проверка на багаж и др.). Минавам транзит. II прил. тран... |
траншея - мн. траншеи, ж. Дълъг, тесен и дълбок ров за предпазване при водене на бой или при строителство на пътища, канали и др. |
аспирант - мн. аспиранти.Лице с висше образование, което подготвя в университет или научен институт научноизследователски труд (дисертация), ... |
бранител - бранителят, бранителя, мн.бранители.1. В спортни игри - защитник; играч от защитната линия.2. Пазител, защитник. |
браносам - браносаш.- вж. браносвам. |
бранувам - брануваш.Обработвам с брана.// същ. брануване. |
брониран - бронирана, бронирано, мн. бронирани.Който е покрит с броня или е снабден с броня. |
бумеранг - мн. бумеранги, (два) бумеранга.1. Вид оръжие от твърдо дърво, което може да се връща при този, който го хвърля, ако не попадне в ц... |
възбрана - само ед.Спец. В правото — налагане на ограничение за продажба на недвижима собственост. Налагам възбрана. |
гаранция - мн. гаранции, ж.1. Поета отговорност поръчителство.2. Това, което се залага залага при поръчителство (обикн. пари, имущество).3. У... |
грандама - мн. грандами, ж.Дама от висшето общество. |
граничар - граничарят, граничаря, мн. граничари, м.Войник, който служи на границата, като я охранява.// прил. граничарски, граничарска, грани... |
гранулом - мн. грануломи, (два) гранулома, м.Спец. В медицината — възпаление на тъкан във вид на подутина или възелче. Гранулом на зъба. |
гранясам - гранясаш, св.— вж. гранясвам. |
гераниум - (нлат. geranium от лат. geranion, което от гр. geranos 'жерав') Бот.1. Здравец.2. Южноафриканско декоративно растение, о... |
емигрант - мн. емигранти, м. Лице, което се намира в емиграция. // прил. емигрантски, емигрантска, емигрантско, мн. емигрантски. Емигрантско ... |
ерудиран - ерудирана, ерудирано, мн. ерудирани, прил. Който има ерудиция. Ерудиран учен. // същ. ерудираност, ерудираността, ж. |