| разс - Намерени са 67 думи от търсенето |
|---|
| разсроча - разсрочиш, мин. св. разсрочих, мин. прич. разсрочил, св. — вж. разсрочвам. |
| разстеля - разстелеш, мин. св. разстлах, мин. прич. растлал, св. — вж. разстилам. |
| разстрел - мн. разстрели, (два) разстрела, м. Разстрелване. |
| разстроя - разстроиш, мин. св. разстроих, мин. прич. разстроил, св. — вж. разстройвам. |
| разстудя - разстудиш, мин. св. разстудих, мин. прич. разстудил, св. — вж. разстудявам. |
| разсъдлив - разсъдлива, разсъдливо, мн. разсъдливи, прил. Разсъдителен. // същ. разсъдливост, разсъдливостта, ж. |
| разсъждам - разсъждаш, несв. и разсъдя, св. Разсъждавам еднократно; обмислям. |
| разсънвам - разсънваш, несв. и разсъня, св.; кого. Правя да не може да заспи. Разсъних детето. — разсънвам се/разсъня се. Преодолявам съня си,... |
| разсадник - мн. разсадници, (два) разсадника, м. 1. Място, където се отглежда разсад, или градина за развъждане на облагородени дървета. 2. Пр... |
| разсаждам - разсаждаш, несв. и разсадя, св.; какво. 1. Изкопавам разсад и го засаждам на по-голямо разстояние. 2. Прен. Разпръсквам, разпростр... |
| разсейвам - разсейваш, несв. и разсея, се. 1. Какво. Пръскам, пилея в различни посоки, на различни страни. Разсейвам светлина. 2. Прен. Какво.... |
| разселвам - разселваш, несв. и разселя, св. 1. Кого/какво. Населвам, поселвам на различни места. Разселвам фазани. Разселвам хора. 2. Кого. Пр... |
| разсипвам - разсипваш, несв. и разсипя, св. 1. Изсипвам, разливам. 2. Разг. Какво. Сипвам на различни места. Разсипвам вино. Разсипвам ядене. ... |
| разсипник - мн. разсипници, м. Човек, който разсипва имот, пари; прахосник. // същ. разсипничество, ср. |
| разсмивам - разсмиваш, несв. и разсмея, св.; кого. Предизвиквам смях, подтиквам към смях. Шегите му я разсмяха. — разсмивам се/разсмея се. Зап... |
| разсрочка - обикн. ед. Отсрочка. |
| разстилам - разстилаш, несв. и разстеля, св.; какво. Постилам нещо огънато върху голяма площ или във всички посоки. Разстлах покривката. Разст... |
| разстроен - разстроена, разстроено, мн. разстроени, прил. 1. Чиято настройка е развалена. Разстроен телевизор. 2. Който е в лошо настроение; с... |
| разсъблека - разсъблечеш, мин. св. разсъблякох, мин. прич. разсъблякъл, св. — вж. разсъбличам. |
| разсъдъчен - разсъдъчна, разсъдъчно, мн. разсъдъчни, прил. Който се отличава с преобладаване на разума над чувството. Разсъдъчна поезия. // същ... |