мн. разбойници, м. 1. Човек, който напада хората по пътя, за да ги обере. 2. Нехранимайко, злосторник, бандит. 3. Прен. Немирник, палавник. Разбойник такъв! // прил. разбгйнически, разбгйническа, разбгйническо, мн. разбгйнически.
Съновник: Разбойник
сънуваш ли се като разбойник, ще те наградят или похвалят за нещо. друг ако е разбойник, пази се от разочарования и незначителни загуби. ако си жертва на разбойници, ще се впуснеш в рисковано начинание.