| отр - Намерени са 127 думи от търсенето |
|---|
| отрасъл - мн. отрасли, (два) отрасъла, м. Отделна област, дял от дейност, производство, наука. Селскостопански отрасъл. // прил. отраслов, о... |
| отрязък - мн. отрязъци, (два) отрязъка, м. 1. Неголяма отрязана част от нещо. 2. Част от документ, която остава у подателя или плащащия; тал... |
| мотриса - мн. мотриси, ж. Самодвижещ се вагон, локомотив (трамваен или железопътен). |
| отравям - отравяш, несв. и отровя, св. 1. Кого/какво. Умъртвявам чрез отрова. Отрових хлебарките. 2. Кого/какво. Причинявам вреда, разболява... |
| отракан - отракана, отракано, мн. отракани, прил. Разг. За човек - общителен, контактен, дързък, свободен в поведението си. Отракано дете. |
| отрасна - отраснеш, мин. св. отраснах, мин. прич. отраснал, св. — вж. отраствам. |
| отраста - отрастеш, мин. св. отрастох, мин. прич. отрасъл, св. Отрасна. |
| отрезка - мн. отрезки, ж. Неголяма отрязана от нещо част; изрезка. |
| отрепка - мн. отрепки, ж. 1, Парцал, дрипа. Дрехите ти приличат вече на отрепки. 2. Прен. Нищожен, жалък, низвергнат човек. |
| отривам - отриваш, несв. и отрия, св.; какво/кого. Обърсвам, изтривам. Отрих детето. Отрий сълзите си. |
| отритна - отритнеш, мин. св. отритнах, мин. прич. отритнал, св. — вж. отритвам. |
| отричам - отричаш, несв. и отрека, св.; какво. 1. Не признавам, отхвърлям, отказвам. Той продължаваше да отрича вината си. 2. Не възприемам ... |
| отрупам - отрупаш, св. — вж. отрупвам. |
| потреба - мн. потреби, ж. 1. Разг. Необходимост, нужда. 2. Само мн. Вещи от първа необходимост. Домашни потреби. |
| потреса - потресеш, мин. св. потресох, мин. прич. потресъл, св. — вж. потресвам. |
| потроша - потрошиш, мин. св. потроших, мин. прич. потрошил, св. — вж. потрошавам. |
| отрезвя - отрезвиш, мин. св. отрезвих, мин. прич. отрезвил, св. — вж. отрезвявам. |
| отровен - отровна, отровно, мн. отровни, прил. 1. Който съдържа отрова. Отровни гъби. 2. Прен. Злобен, язвителен, остър. Отровни подмятания.... |
| отроням - отроняш, несв. Отронвам. |
| потретя - потретиш, мин. св. потретих, мин. прич. потретил, св. — вж. потретвам. |