мн. олицетворения, ср. 1. Олицетворяване. 2. Спец.
Художествен похват, свързан с придаване на
човешки качества на
животни и предмети. В творбата си поетът използва олицетворения. 3. Въплътяване на
идея в образа на живо същество. Дяволът е олицетворение на злото.