нра - Намерени са 16 думи от търсенето |
ара - (бразил. ara)Зоол. Едър южноамерикански папагал с ярка окраска. |
ера - мн. ери. 1. Събитие, момент от който започва летоброене: първата олимиада - 776 г пр. Хр.,основаването на Рим през 753 г. пр. Хр.,... |
ора - ореш, мин. св. орах, мин. прич. орал, несв.; какво. Обработвам земята с рало, плуг, за да я подготвя за засяване. Днес ще орем гол... |
мра - мреш, мн. св. мрях, мин. прич. мрял, несв. 1. Преставам да живея, умирам. Животните мрат от студ. 2. Живея в големи лишения и стра... |
ура - междум. 1. Боен вик на войска. 2. Вик за изразяване на радост, възторг, поздрав. |
нрав - нравът, нрава, мн. нрави, м. 1. Само ед. Съвкупност от душевни свойства; характер. Благ нрав. 2. Само мн. Обичаи, традиции, общест... |
нравя се - нравиш се, мин. св. нравих се, мин. прич. нравил се, несв.; на кого. Харесвам се, допадам. |
злонравен - злонравна, злонравно, мн. злонравни, прил. Който има зъл нрав; злобен, лош. |
нравствен - нравствена, нравствено, мн. нравствени, прил. 1. Който има високи духовни качества; морален. Нравствен човек. 2. Който се отнася к... |
леконравен - леконравна, леконравно, мн. леконравни, прил. Който се отличава с лек нрав; развратен. Има отношения с леконравни жени. |
понравя се - понравиш се, мин. св. понравих се, мин. прич. понравил се, св. — вж. понравям се. |
своенравен - своенравна, своенравно, мн. своенравни, прил. Който е капризен, който постъпва според хрумванията си. // същ. своенравност, своенр... |
нрави ми се - мин. св. нрави ми се, мин. прич. нравил ми се, несв. Харесва ми се. |
понравям се - понравяш се, несв. и понравя се, св.; на кого. Започвам да се нравя, харесвам се. |
безнравствен - безнравствена, безнравствено, мн. безнравствени.Който нарушава изискванията за нравственост.// същ. безнравственост, безнравствено... |
нравственост - нравствеността, само ед., ж. 1. Съвкупност от норми за човешкото поведение в обществото; морал. 2. Поведението на човека в обществ... |