| не------ - Намерени са 72 думи от търсенето |
|---|
| немарлив - немарлива, немарливо, мн. немарливи, прил. Който проявява немара. Немарлив ученик. // същ. немарливост, немарливостта, ж. |
| ненавист - ненавистта, само ед., ж. Чувство на вражда, отвращение; омраза. |
| ненадеен - ненадейна, ненадейно, мн. ненадейни, прил. Неочакван, внезапен, случаен. Ненадейна среща. // същ. ненадейност, ненадейността, ж. |
| ненамеса - само ед. Отказ от намеса в чужди спорове, дела. |
| неплатен - неплатена, неплатено, мн. неплатени, прил. Който не е платен. • Неплатен отпуск. Отпуск, по време на който не се получава възнагра... |
| неправда - мн. неправди, ж. Липса на справедливост; беззаконие, насилие. Боря се с неправдата. |
| непразен - непразна, непразно, мн. непразни, прил. Разг. За жена или женско животно — бременна. |
| нервирам - нервираш, несв. и св.: кого. Ядосвам, раздразням; довеждам до нервна възбуда. — нервирам се. Дразня се, ядосвам се. |
| нервнича - нервничиш, мин. св. нервничих, мин. прич. нервничил, несв. Проявявам нервност, изпитвам нервно раздразнение. |
| нестинар - нестинарят, нестинаря, мн. нестинари, м. Човек, който играе бос върху жарава. |
| нехайник - мн. нехайници, м. Нехаен и безгрижен човек. |
| нещастен - нещастна, нещастно, мн. нещастни, прил. 1. Който не е щастлив. Нещастен човек. 2. Който носи или предвещава нещастие. Нещастна люб... |
| нещастие - мн. нещастия, ср. 1. Случка или събитие, което причинява мъка, скръб; злополука, беда. 2. Липса на щастие. • За нещастие. За жалос... |
| неминуем - неминуема, неминуемо, мн. неминуеми, прил. Който е неизбежен, който непременно ще стане. Неминуема гибел. |
| неумение - мн. неумения,ср. Липса на умение. |
| неутешим - неутешима, неутешимо, мн. неутешими, прил. Който не може да бъде утешен; безутешен. Неутешима съпруга. // същ. неутешимост, неутеш... |
| неуязвим - неуязвима, неуязвимо, мн. неуязвими, прил. Който трудно може да се засегне, тъй като няма слаби места. Неуязвима защита. // същ. н... |
| невредим - невредима, невредимо, мн. невредими, прил. Който е неповреден, незасегнат, цял. Излезе невредим от катастрофиралия автомобил. // с... |
| немислим - немислима, немислимо, мн. немислими, прил. Който не можем да си представим; невъзможен; недопустим. Немислима загуба. // същ. неми... |
| несметен - несметна, несметно, мн. несметни, прил. Който не може да се сметне; неизброим. Несметни богатства. |