лепиш, мин. св. лепих, мин. прич. лепил, несв. 1.
Какво.
Прикрепвам нещо към друго, обикн. с
лепило.
Лепя афиш. Лепя марки. 2. Какво. Запушвам, запълвам дупки, пукнатини. Лепят дупките по асфалта. 3. Разг. Лепна2 (във 2 знач.). - лепя се. Мога да се прилепвам; прикрепвам се към нещо. Прахът се лепи по лицето ми. • Лепи се на гърба ми. Разг. 1. Пълнея от всичко, което изям. Каквото хапна, ми се лепи на гърба. 2. Натрупва ми се работа, която отлагам или по някакви причини не свършвам.