конвоят, конвоя, мн. конвои, м. Въоръжено
лице или
група, които придружават затворници, пленници или охраняват
транспорт.
Конвой придружаваше затворниците при пътуването. • Под
конвой. 1. При въоръжена охрана. Откарвам под конвой. 2. Прен. Ирон. Насила направляван и придружаван. Жена ми ме заведе под конвой да си купя костюм. // прил. конвоен, конвойна, конвойно, мн. конвойни.