само ед. 1. Спец. В
музиката — хаотично натрупване на тонове, неприятно за слушане. 2. Разг. Шум, създаван от хаотични викове на
хора, музика;
гълчава,
врява. Каква е тази какофония тук? 3. Безразборно натрупване, нахвърляне на предмети; безредие, хаос. Пълна какофония цари в грелия апартамент.