зве - Намерени са 70 думи от търсенето |
зле - нареч. Не според изискванията или правилата; недобре, лошо. Уча зле. Работя зле. Живея зле. Чувствам се зле. Падам зле. |
звено - мн. звена, ср. 1. Брънка, халка от метална верига. 2. Относително самостоятелна съставна част на машина, на производствена линия. ... |
извея - извееш, мин. св. извях, мин. прич. извял, св. — вж. извявам. |
звезда - мн. звезди, ж. 1. Небесно тяло със собствена светлина, на голямо разстояние от Земята, възприемащо се като светеща точка на вечерн... |
изведа - изведеш, мин. св. изведох, мин. прич. извел, св. — вж. извеждам. |
озверя - озвериш, мин. св. озверих, мин. прич. озверил, св. — вж. озверявам. |
развея - развееш, мин. св. развях, мин. прич. развял, св. — вж. развявам. |
джезве - мн. джезвета, ср. Разг. Метален съд с дълга дръжка, който се използва за варене на кафе; кафениче. • Едно джезве кокали. Много сла... |
изверг - мн. изверги, м. Много жесток човек, злодей. |
озверен - озверена, озверено, мн. озверени, прил. Много силно ядосан, жесток, зъл като звяр. |
разведа - разведеш, мин. св. разведох, мин. прич. развел, св. — вж. развеждам. |
звезден - звездна, звездно, мн. звездни, прил. Който е свързан със звезда (в 1 знач.). Звезден купол. Звездна нощ. • Звезден дъжд. Дъжд от м... |
зверски - зверска, зверско, мн. зверски, прил. 1. Който принадлежи или произлиза от звяр. Зверска кожа. Зверски следи. 2. Който е присъщ на ... |
известя - известиш, мин. св. известих, мин( прич. известил, св. — вж. известявам. |
извехтя - извехтиш, мин. св. извехтих, мин. прич. извехтил, св. — вж. извехтявам. |
извечен - извечна, извечно, мн. извечни, прил. Вечен от край време. Извечен стремеж. Извечна вражда. |
трезвен - трезвена, трезвено, мн. трезвени, прил. Който не е пиян (от алкохол). Пие, но остава трезвен. // същ. трезвеност, трезвеността, ж. |
зверщина - мн. зверщини, ж. Зверство. |
извеждам - извеждаш, несв. и изведа, св. 1. Кого/ какво. Водя навън или в някаква посока. Извеждам от стаята. Извеждам от квартала. Извеждам ... |
възвестя - възвестиш, мин. св. възвестих, мин. прич. възвестил, св.— вж. възвестявам. |