мн. дисонанси, (два) дисонанса, м. 1. Спец. В музиката — нехармонично съчетаване на музикални тонове. 2. Спец. В литературата — непълна рима, при която ударените гласни не съвпадат. 3. Прен. Липса на съгласуваност, на съответствие; противоречие.
Съновник: Дисонанс
От всякакъв характер в съня е лошо предзнаменование, ако сега започваш някакъв нов бизнес или се каниш да инвестираш пари.