бле - Намерени са 74 думи от търсенето |
таблет - Таблет–компютър, или просто таблет, е вид компютър със средни размери (по-големи от телефон). Отличителната му черта е наличието н... |
емблема - мн. емблеми, ж. Условно изображение на понятие, идея във вид на малък предмет, знак. Емблемата на световното първенство по футбол.... |
блейзър - мн. блейзъри, (два) блейзъра, м.Леко цветно спортно сако с метални копчета. |
съблека - съблечеш, мин. св. съблякох, мин. прич. съблякъл, св. — вж. събличам. |
доблест - доблестта, само ед., ж. 1. Способност да се действа и да се говори мъжествено, смело и открито. Доблестта му е известна на всички.... |
облекло - мн. облекла, ср. 1. Всичко, което се облича. Горно облекло. Готово облекло. 2. Разг. Обвивка. Облекло на тетрадка. • В адамово/ ев... |
облекча - облекчиш, мин. св. облекчих, мин. прич. облекчил, св. — вж. облекчавам. |
облепям - облепяш, несв. Облепвам. |
облечен - облечена, облечено, мн. облечени, прил. 1. Който е с облекло, а не гол. 2. Който е покрит (обикн. с плат, хартия и под.). |
проблем - мн. проблеми, (два) проблема, м. 1. Сложен въпрос, който изисква разрешаване, изучаване, изследване. Проблем на екологията. 2. Оби... |
бледнея - бледнееш, бледнях, бледнял, несв.1. Ставам бледен; побледнявам, избледнявам. Бледнее и вехне. Звездите бледнеят. Споменът бледнее... |
блестящ - блестяща, блестящо, мн. блестящи, прил.1. Който блести (в 1 и 2 знач.). Блестяща чистота. Блестящи очи.2. Прен. Великолепен, превъ... |
асамблея - мн. асамблеи.Представително събрание, свиквано от международна организация; събор, конгрес. |
бленувам - бленуваш, несв.: какво или за какво.Отдавам се на блянове, мечтая. |
блещукам - блещукаш, несв.1. Светя слабо, едва-едва. Лампите блещукат в мъглата.2. Прен. За състояние — проявявам се в слаба степен. Все още ... |
заблестя - заблестиш, мин. св. заблестях, мин. прич. заблестял, св. - вж. заблестявам. |
съблечен - съблечена, съблечено, мн. съблечени, прил. Който е без дрехи; гол. Съблечено бебе. |
наоблека - наоблечеш, мин. св. наоблякох, мин. прич. наоблякъл, св. — вж. наобличам. |
облегало - мн. облегала, ср. Всяко нещо, което служи за облягане; облегалка. |
облепвам - облепваш, несв. и облепя, св.; какво. Лепя около нещо, по повърхността му. Облепиха писмото с марки. |