(по англ. собств.
епископ G. Berkeley (1684-1753)Филос. Емпирико-идеалистическо
учение, основано на твърдението на Беркли, че съществуванието е равнозначно на перцепцията, предизвикана от бог,
чрез което се набляга на символизма на взаимовръзките в реалния свят.