| res - Намерени са 252 думи от търсенето |
|---|
| вересия - мн. вересии. Разг.1. Покупка или продажба на доверие.2. Обикн. мн. Сума, сметка по покупко-продажба на доверие. Трябва да си оправ... |
| експрес - мн. експреси, (два) експреса, м. Превозно средство (обикн. влак), което се движи с висока скорост и спира само на големите гари. /... |
| интерес - мн. интереси, (два) интереса, м. 1. Обикн. ед. Предизвикано от нещо внимание и желание за опознаването му. Чета с интерес. Проявяв... |
| креслив - креслива, кресливо, мн. кресливи, прил. 1. Който е пронизителен, неприятно рязък за слуха. Креслив глас. 2. Който е склонен да кре... |
| медресе - мн. медресета, ср. Мюсюлманско духовно училище. |
| преселя - преселиш, мин. св. преселих, мин. прич. преселил, св. - вж. преселвам. |
| преседя - преседиш, мин. св. преседях, мин. прич. преседял, св. — вж. преседявам. |
| пресиля - пресилиш, мин. св. пресилих, мин. прич. пресилил, св. — вж. пресилвам. |
| преситя - преситиш, мин. св. преситих, мин. прич. преситил, св. — вж. пресищам. |
| престиж - само ед. Добро име, авторитет. |
| ребрест - ребреста, ребресто, мн. ребрести, прил. Който има големи, ярко очертани ребра. |
| респект - само ед. Уважение, почит, почитание, страхопочитание. Обръщам се с респект към някого. Внушавам респект. |
| адресант - мн. адресанти.Лице, което адресира; подател, отправител. |
| адресник - мн. адресници, (два) адресника.Книга, тефтер или бележник с адреси. |
| арестант - мн. арестанти.Лице, което се намира под арест; затворник.// прил. арестантски, арестантска, арестантско, мн. арестантски. |
| врескало - мн. врескала, ср.Дете или изобщо човек, който много вряска, вика, пищи. |
| гресирам - гресираш, несв. и св.; какво.Смазвам с грес.// същ. гресиране, ср. Колата има нужда от гресиране. |
| дресирам - дресираш, несв. и св. 1. Какво. Обучавам животно да изпълнява заповеди. 2. Прен. Разг. Кого. Насаждам навици според своята воля. Т... |
| възкреся - възкресиш, мин. св. възкресих, мин. прич. възкресил, св.— вж. възкресявам. |
| престъпя - престъпиш, мин. св. престъпих, мин. прич. престъпил, св. — вж. престъпвам. |