| pow - Намерени са 121 думи от търсенето |
|---|
| заповеден - заповедна, заповедно, мн. заповедни, прил. Който съдържа или изразява заповед-ност, повелителност. Заповеден тон. Заповеден жест. |
| заповядам - заповядаш, св. — вж. заповядвам. |
| езоповски - езоповска, езоповско, мн. езоповски, прил. • Езоповски език. 1. Спец. В литературознанието - езикът на баснописците, чието основно... |
| изповеден - изповедна, изповедно, мн. изповедни, прил. Който е присъщ на изповед. Изповедна откровеност. |
| изповядам - изповядаш, св. — вж. изповядвам. |
| неповинен - неповинна, неповинно, мн. неповинни, прил. Остар. Невинен. Неповинен младенец. |
| повелявам - повеляваш, несв. и повеля, св. 1. На кого. Категорично заповядвам; изисквам. 2. Над кого. Владея, господарствам, разпореждам. В те... |
| поверявам - поверяваш, несв. и поверя, св.; какво, на кого. Споделям или възлагам с доверие. Поверявам тайните си на теб. Поверявам му тази ра... |
| повишавам - повишаваш, несв. и повиша, св. 1. Какво. Повдигам, увеличавам стойността. Повишавам заплатата. 2. Кого. Издигам по-високо в кариер... |
| повлекана - мн. повлекани, ж. Пренебр. Жена повлекан. |
| повлиявам - повлияваш, несв. и повлияя, св.; на кого/на какво. Оказвам влияние с резултат. — повлиявам се/повлияя се. От какво/от кого. Изпитв... |
| повреждам - повреждаш, несв. и повредя, св.; какво. Причинявам повреда. |
| повишение - само ед. 1. Увеличаване. Повишение на температурите. 2. Назначаване на по-висока длъжност/чин, издигане в кариерата. |
| поведение - само ед. Характер на постъпките, действията; държане. Лошо поведение. • Правя поведение. Преднамерено се съобразявам с желанията н... |
| повелител - повелителят, повелителя, мн. повелители, м. Човек, който заповядва; господар. |
| повинност - повинността, мн. повинности, ж. Обикн. ед. Обществено задължение. Повинност да се трудиш. |
| груповщина - само ед.Обособяване на лица в група вътре в по-голямо обединение от хора в знак на несъгласие с останалите или за преследване на с... |
| заповедник - мн. заповедници, м. Мъж, който обича да заповядва, да се разпорежда. Голям заповедник си станал, искаш всичко да е по твоята воля. |
| заповядвам - заповядваш, несв. и заповядам, св. 1. На кого. Давам заповед, нареждам. 2. Властвам, диктувам, ръководя. Тук заповядвам аз. • Запо... |
| повъздъхна - повъздъхнеш, мин. св. повъздъхнах, мин. прич. повъздъхнал, св. — вж. повъздъхвам. |